Безвкусно ми е някак това мълчание. Само на мен ли така ми се струва или в днешно време няма по-удобно поведение от мълчанието. Явно отговорите не са на мода…Сега се задават риторични въпроси, след въпросителните знаци се поставят удивителни, за да се избегне неудобството от това да очакваш отговор, който няма да получиш…Кога престанахме да вярваме, че в спора се ражда истината и потънахме в мисловните си монолози? Провокациите не напускат очертанията на собствените ни измерения, а ако се излъжем да се впуснем в диалог- някой отсреща ни отговаря „многозначително” с мълчание! Вече не говорим за контекст, даже не става дума и за подтекст.
Как по дяволите заменихме достойния опонент и изненадата от неочакваната реакция на другия, с комфорта да замлъкнем?
И понеже напоследък много често думите ми отекват в тишината, причинена от нечие „дълбокомислено” мълчание, ще си позволя цинизма- да посветя следващите 60 секунди мълчание на тези, които чисто и просто мълчат, защото нямат какво да кажат!
Ужасно съгласен! :) респект!
ОтговорИзтриванеТо си е направо мълчание обхванато от безразличие
ОтговорИзтриванеНа мен комфорта на мълчанието ми е втора кожа от известно време. Не е било винаги така. Така леко се подхлъзвам по ръба на мълчанието и пропадам в онези малки, но много дълбоки дупки на духовна ленивост и пълна с ежедневие празнота, коварни точно като тези по софийските улици....
ОтговорИзтриванеТа искам да кажа на автора само едно: "Голямо шило си! От онези, които пробиват не само своите торби, но и торбите на тези около теб...Но от тези дупки влиза въздух.....Мразя те, че развали спокойствието на мълчаливата ми неромантична вечер...обичам те, че ме ПРОВОКИРА да потърся част от това, което бях!”