Мили хора,
Много се радвам, че имам късмета да съм сред вас! Живях добре, не ме разбирайте погрешно! Но се налага да ви помоля за една огромна услуга- или да ме върнете обратно назад във времето, когато „крепостните стени” бяха на почит и бяха знак за сигурност и стабилност за „благата” на човек, или да ме изпратите на вечен културен обмен в Китай ( там все още „стените” се считат за атракция). Сега при вас ми е някак несигурно- говорите за премахване на граници, за „отваряне”. Аз от тези работи не разбирам, но с най-горния си слой поостаряла боя надушвам, че няма да се впиша успешно. Някой ми говорят за събаряне, други ми предлагат поне от височината да си намаля, трети – направо за мое добро да се саморазруша. Аз съм все по-объркана- какво да бъда, ако не „стена”, как да се „пренаредя”, че на тези, които им се иска да им пазя „сянка” да са доволни, а на тези, дето им трябва слънце да не им се пречкам. Сложно ми се струва някак. От стени –мостове градят ли в днешно време? Мен ако питате- има много „стени”, които трябва да „съборите”, за да се „отворите”! …и те са скрити…много дълбоко във вас самите!
С пожелание за завет и прохлада едновременно!
Винаги ваша „стената”
Няма коментари:
Публикуване на коментар