Днес, докато притичвах в елегантен галоп от единия край на светофара до другия, за да нахлуя по гаменски от задната врата в почти тръгналия вече автобус, се замислих за ограниченията…за „зелените светлини” и „отворените врати”. Щях да блесна сега с интелект, ако се бях сетила да преброя пътните знаци, които подминахме по време на маршрута ни. Някак достоверно щеше да е всичко, но уви… Та, ако за миг си припомним всички случаи, в които действията ни са се определяли от знаци (финикийски, арабски, пътни, безпътни, въздушни, земни, „дръпни”, „бутни”(винаги съм се чудила защо ли няма „ритни”- би бил така успешен знак), сигурно равносметката няма много да ни зарадва. Свободата на мисълта ни е като слон в зоопарк- големи размери – малки възможности! И все пак ще споделя, че ако един ден всички знаци изчезнат, най- мъчно ще ми е за този с двете нули- ужасно смислен и полезен! На колко ли сгради би им стоял направо като герб- гордо и на място! Не ме разбирайте погрешно- говоря за съдържимото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар