И понеже много се изкушавах да публикувам нещо чуждо и смислено, пък и нали съм се самопровъзгласила за „търсач на вдъхновение”- лесно щях да го избера… Но си казах, че ще направя още един опит с авторско включване…не за друго, ами за да убия и последния шанс за популяризиране на този т.н "блог". В тази връзка смело ще споделя, че благодаря на четирите приятелки, които формират и същевременно затварят кръга от четящите тази страница!
Като обувките на някоя дама, с която съм се разминала и веднага ми е минала великата мисъл през ума, че тези обувки са точно каквито търся и някак все не намирам…Къде ли пазаруват тия хора? Сякаш вселенският заговор е налице. Все се натъквам на хора с „моите” неща… Мислила съм си да ги спра и да заявя претенции над „собствеността си”- така открито, чистосърдечно. Не за друго, ами за да им дам шанс да потърсят „техните” неща, вместо да износват „моите”…
Та докато едни хора живеят с визията за най-хубавите "свои" вещи, идеалния за тях приятел и там другите житейски екстри, които се търсят в днешно време, други си носят „новите дрехи” и хич не им пука, че са "откраднали" нечия „интелектуална собственост”… Стига да им е по мярка, (за вкус и стил не искам да говоря- става ми лошо от толкова „наводнени” понятия) и да не нанася тежка „материална повреда” на джоба, който ще плаща за нея.
Хайде със здраве и нека, който търси да намира!
Няма коментари:
Публикуване на коментар