Посветих твърде много на липсите, на безсмислиците, на грешките, на „пропуснатите ползи”. Но днес повече от всякога вдишах въздух от присъствието, от „имането”, от онази най-сложна простота в отношенията, която прекрачва един единствен праг…на дома.
Защото тези, които са най-близо се забелязват най-трудно, често остават встрани и просто изчакват вихрушката от емоции, цветове и звуци около нас да премине… Да изтрием праха от очите, за да видим така познатите им фигури. Някак монументални, неизменчиви…
И всеки път, когато се хвърля в преследване на поредната променлива, ми се иска да си спомня за константата…за константите, защото именно те захранват дързостта, куража, че има път …и назад, и напред.
Преди да съм зазвучала твърде предизборно, ще побързам да кажа, че няма да се явявам на балотаж и това не е послание, насочено към третите ми братовчеди по света и у нас да ме подкрепят... Просто ми се иска като в молитвите за дъжд- да поискам повече „светлина” за „задкулисните” играчи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар