Рожденият й ден! Той й „подарява” новината, че си има приятелка. Разбира и се вбесява. На него ли? На себе си повече! Как не е разбрала! Разбра! Преди всички други! Защо не си каза ли? Защо не спря? Ти спри кола, връхлитаща в пропастта! Сега е по-гадно…Сега е официално… Слага точка след многоточието, за да подсили ефекта от безсилието си. Утре няма да му говори ( колко тъпо, че той я заговаря, а тя от възпитание не може да се въздържи). Заминава. Не! Първо ще се сбогува. Пристига. У дома си е. Тук ще го забрави, ще се откъсне. Гори! Къса! Трие! Хвърля! А проклетата амнезия не идва! Спира да мисли за него. Сега. По-късно. Минаха две години. Очи, които не се виждат…проклети да са тия очи. Няма драма. Има драма. Липсва й. Да пием едно по тоя повод? Нямаме чаши. Ай стига де, празни женски глави, колкото искаш. Даваш ли своята? Давам, как да не давам- нали и аз съм от тях! Титаник е виновен! И неговата майка също!
Титаник и всяка втора песен по радиото, пейка в парк, улично куче, шоколад, влак... Две години са много време, а сякаш нищо не се е променило. Абе драма да има - ако бях там, щяхме да пием по едно, даже по две :P :*
ОтговорИзтриване