Безромантична величина

Харесва ми да си така „непристъпен”, далечен, „над” или „отвъд”.

Харесва ми походката ти… в гръб.

Харесва ми умореният ти поглед в края на работния ден.

Харесва ми, че си повече земен и ни най-малко въздушен.

Харесва ми как не натрапваш присъствие, а в същото време изпълваш стаята.

Харесва ми как изглеждаш сигурен макар и хвърлен в дълбоки води.

Харесвам спокойния ти тон при сблъсъка с безсмислието.

Харесвам непоколебимостта, която сякаш навличаш като тениска преди да излезеш от вкъщи. Броня.

Харесвам, че слушаш всичко, но избираш в какво да се вслушаш.

Харесвам упорството ти, което сервираш студено, с гарнитура от дълбочина и подтекст.

Харесвам как палиш цигара. Единствено тогава се обвиваш в мъгла. Но си все така ясен.

Харесвам, че нямаш необходимост да си друг. Да си мъж ти е достатъчно.

Напълно достатъчно.