Имам проблем с това да определя колко е „твърде много”, кога е „прекалено рано”, какво е „повече от необходимото”, как е „ ненужно демонстративно” и кой е „тотално неподходящият”…
Човек „извън очертанията”. Геометрията ми е така чужда. Дължината на всяка „страна” може да се изчисли, всеки „ъгъл” може да се определи, ако знаеш формулите, ако си начертал правилно фигурата.
Има хора, които просто обичат да се въртят в кръг- независимо каква е фигурата. Търсят неизвестни, които изобщо нямат отношение към задачата. За тях тангенс и котангенс са производни на танца „танго”.
Същите тези хора са в патовата позиция да не им излизат „сметките”, да ги запратят в посока „минус безкрайност”, когато са гледали „положително” на всичко. Те никога не са „неизвестните” в уравнението- нямат тази „невидима” характеристика- твърде крещящи са. За сметка на това често ги приемат за част от „даденото”, част от условието на задачата.
Как да станеш интересен с присъствието си, а не с отсъствието? Как да накараш някой да те гони, ако не искаш да бягаш? Как да провокираш с многообразие от роли, когато да останеш себе си понякога е непосилна задача?
Няма коментари:
Публикуване на коментар