събота, 17 март 2012 г.

Рандеву


Събота. 
Ден, който има уникалното предимство да не е математически разграфен, спретнат и изгладен, а вместо това може да си позволи да снове из домовете ни по пижама чак до ранния следобед.
Следобедът би могъл от своя страна да премине изключително неусетно в една много скъпо ароматизирана люлякова вечер.  
Вечер, в която можем да си позволим всичко без страх, че в ранната сутрин ще имаме нужда от тъмни очила, тъмни стъкла ...за мотора си или от слънчево затъмнение.
Затъмнението- може да продължи дълго, да е произведено някъде в далечна Ирландия, да се движи много бавно в ритъм, който да позволява близост.
Близост, която бихме могли изкуствено да изпълним със символика, мистика и мълчание- не от онова неудобното, а от онова, което е необходимо, за да ни предпази от грешките на думите. Повече от „рандеву”.
Ще се срещнем в събота вечер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар