Жена

Истинската жена е като уханието на скъп парфюм. Присъствието й е твърде характерно, за да бъде сбъркано и в същото време така притегателно, за да остане незабелязано. Сякаш се плъзва в подсъзнанието ти и инстинктивно те кара да отвориш всичките си сетива, да й позволиш, да се предадеш и да победиш едновременно. А тя ще пренапише житейската ти история с лекота и със собствен почерк. Ще се подпише под името- „Жена”, защото осъзнава, че се е превърнала в нарицателно.  Нито в думите, нито в поведението й прозират намеци за миналото или препратки към бъдещето. Тя не е жена на нравоученията. Тя е допускала много грешки, но никога не се е превърнала в „грешница”. Тя е изтъкана от принципи, но не може да бъде наречена „праволинейна”. Тя може да дефилира с финес, обута в кецове, но никога няма да тича по плажа на високи токчета. Тя вдъхва респект, не защото спазва дистанция, а защото си позволява убийствена близост и откровеност. Истинската жена няма нужда от признанията на „любители”. Тя знае стойността на думите и затова е човек на действието. Тя не търси „рамо”, „гръб” или „патерица”. Тя не търси изключението на всички правила, принца или коня му. Тя не търси, тя просто намира, избирайки – не този, от който ще загуби поредната партия шах, а този, на който с вдъхновение и чест и без капка съмнение би посветила последните 60 секунди от живота си.