Понякога ми се иска да мога да се прибирам по-често там- в онова защитено място, скрито от външни влияния, където можеш да се върнеш от всякъде и от никъде, с всичко и с нищо, силен и сломен. Там всичко се изчиства от нюансите на сивото и черното и остава ясно. Повече от крепост, повече от убежище, повече от собственост. Олтар. Лишено от сложните избори, имунизирано срещу прояви на съмнение и несигурност. Няма нужда от грим, сълзите не уязвяват, гардът- нека остане свален, повече от човек си- нечие дете.
Не съд, без присъди.Сън като сън, дните- дълги, разстоянията- къси.
Въздухът- опасно полезен за живеене!
Балкан- очите са пълнят от простори, орел- в своя кратък полет на свобода.
Като река, която тече към своя извор противно на природните закони, аз ще се връщам. За още дух, изтръгнат от свободните, които не знаят що е собствен затвор, за още мирис на кафе, но не за събуждане, а за „пробуждане”, за още малко време, прекарано на границата между реалното и нереалното…
И ето че почти стигнах… Светлините се отразяват в прозореца на автобуса, очите ми – стъкла от вълнение…Най-дългият път и най-тежкият ден не биха могли да изтъгнат този дълбок смисъл, който носи един момент, прекаран у дома- пък и било то най-краткия.
Ех, по хубаво от вкъщи няма!
ОтговорИзтриванеСамо човек, бил далеч от дома, може да оцени едно такова завръщане! Полезно е. Полезно е да заминаваме, за да можем да си припомним колко много значи родното място за нас...
ОтговорИзтриване(и да се връщаме отново...независимо дали реално или само мислено...)