Мина време. Такова, което се „точи” и такова, което „прелита”. Време, което
така пренасищаш с живеене, че губиш представа за реално изминалия период.
Време, което би продал на черно при всеки удобен случай, за да си купиш още от
онова, което никъде не се продава, никога не стига с онези, които няма да се
върнат. Време, което измерваш с броя бебешки хранения. Време, което е спряло,
препарирано и препариращо. Толкова много време измина, а всъщност се равнява на
една човешка година.
Времето е изпълнено със сложни взаимовръзки - между минало, настояще и
бъдеще. Ежедневно боравим с времеви категории, вярвайки, че колкото повече ги „вплитаме”
в речта си, толкова повече контрол придобиваме над тях и това по естествен
начин ни носи комфорт. До момента, в който времето не изтече изненадващо през
пръстите ни, оставяйки ни неразбиращо да обвиняваме вселената и да тънем в
нещо, което наричаме „безвреме”.
А как може да е иначе- бихме ли могли да намерим сигурност и спокойствие
извън стройната времева структура на живота? Има ли начин да остане цяла крехката
ни житейски постройка след бурните ветрове на промяната?
Това се питам сега и точно това ви пожелавам да откриете – невъзможното,
неизменчивото, красивото въпреки.
Честита 2016-та година!
Ита
Няма коментари:
Публикуване на коментар