Завръщане или ''за връщането"

Много дълго бе мълчанието. То ме изпълни от край до край. Обезцвети празното пространство, създадено от липсата на въпроси, от липсата на желание за друго освен потъване, от страх от неизбежното дълго отлагано ново началото след многото начела, от белите листове, изписани с прозрачни еднозначни думи. Но то – мълчанието- бе нужно.

Разбрах, че само когато душата е в абсолютен покой може да разкрие истината за съкровените желания на личността, за най-тихите при все това оглушителни стремежи, които отказваме да признаем  дори пред себе си, защото са твърде значими и мащабни сравнени с реалността, на която често се оставяме да ни обгърне.

Улавям се, че понякога ми се иска да пътувам не само в пространството, но и във времето напред, докато достигна там, където ще се почувствам „на място“, не във физическите измерения - без нужда от компромис, от пренаписване на понятия, поведение, от изрисуване на фалшиви усмивки върху безизразно лице, изкривено в неeстествена поза. 

Жадувам за истина, пропита в думите и в делата- в най-чистите й форми- горчиво-натрапчива, арогантна, изчервяваща, разплакваща, разсмиващата, обезоръжаваща и в същото време вдъхновяваща.Търся пространство, простор за изграждане на себе си, „по себе си“, без чужд калъп, без рамкиране, но с цел. Една единствена...или много.

Стига безметежност.

Достатъчно.