Никога повече

Промените. Онези, след които не си „цял”. Онези, които като камък, хвърлен в „Окото”, водят до появата на нови и нови промени, а повърхността никога вече не е същата. Промените. Онези, които ни разбуждат нощем и карат да се унасяме в мечти денем. Онези, които ни провокират да се придвижим във всички посоки…неограничен брой полета като най-силната фигура в шаха. Промените. Онези, под влияние на които меним флага, под който „плаваме”. Така понякога се превръщаме в „изменници” за околните, но всъщност оставаме верни на себе си.

Обичам промените. Страхувам се от тях точно толкова колкото се страхувам от самата себе си. Знам, че има много в неизвестното и малко е оставено на светло. Промените. Осъществявам ги първо в подсъзнанието си. Изживявам наум всека милисекунда от тях. Оставям мисълта за тях да ме погълне изцяло докато не ги изравня мислено с реалността и после стрелям. Малко пъти в десетката. Но така е по-добре. Вярвам в промените. Или по-скоро в прилива на сила, който изпитвам, всеки път щом им се отдам. Всеки път щом реша, че „днес” е по-важно от „утре”- стрелям. Малко пъти в десетката. Но така е по-добре.

Промените. Понякога ми служат като огледало. Друг път- като сянка. Залогът винаги изглежда голям. Дали да избереш „никога” пред „никога повече”. Първото- не искам да говоря за първото. То е изпразнено от съдържание и послание. Второто- за него говоря трудно и май го избирам рядко. От второ боли, точно толкова колкото ни радва-…като път…като въпросителен знак… като пълнокръвен живот...