Сложно звучене

Понякога моля да бъда разбрана,

друг път искам да тъна в тъма.

Мога от чувства да бъда „обрана” 

или от емоции да си говоря сама!

Понякога имам страх от летене,

друг път смело мечтая в захлас.

Имам собствено сложно звучене,

всяка мисъл изричам без глас!

Понякога нося тъгата в очите, 

друг път искам да кажа лъжа.

Мога без слънце да видя лъчите

или любовно пред теб да мълча…

Никога повече

Промените. Онези, след които не си „цял”. Онези, които като камък, хвърлен в „Окото”, водят до появата на нови и нови промени, а повърхността никога вече не е същата. Промените. Онези, които ни разбуждат нощем и карат да се унасяме в мечти денем. Онези, които ни провокират да се придвижим във всички посоки…неограничен брой полета като най-силната фигура в шаха. Промените. Онези, под влияние на които меним флага, под който „плаваме”. Така понякога се превръщаме в „изменници” за околните, но всъщност оставаме верни на себе си.

Обичам промените. Страхувам се от тях точно толкова колкото се страхувам от самата себе си. Знам, че има много в неизвестното и малко е оставено на светло. Промените. Осъществявам ги първо в подсъзнанието си. Изживявам наум всека милисекунда от тях. Оставям мисълта за тях да ме погълне изцяло докато не ги изравня мислено с реалността и после стрелям. Малко пъти в десетката. Но така е по-добре. Вярвам в промените. Или по-скоро в прилива на сила, който изпитвам, всеки път щом им се отдам. Всеки път щом реша, че „днес” е по-важно от „утре”- стрелям. Малко пъти в десетката. Но така е по-добре.

Промените. Понякога ми служат като огледало. Друг път- като сянка. Залогът винаги изглежда голям. Дали да избереш „никога” пред „никога повече”. Първото- не искам да говоря за първото. То е изпразнено от съдържание и послание. Второто- за него говоря трудно и май го избирам рядко. От второ боли, точно толкова колкото ни радва-…като път…като въпросителен знак… като пълнокръвен живот...