С много гордост, днес ще публикувам нещо, което не съм писала аз. Авторът е човек, който повече от обичам. Човек, който не се нуждае от гръмко представяне или от предистория. Тя е от онези хора, които не се страхуват от силата на "високия тон" и „неудобните” истини. Тя е от хората, които се прераждат чрез една единствена провокация- да постъпиш спрямо собствените убеждения. Такива хора се срещат рядко и оставят следи от смисъл и вдъхновение.
Високо, Плами, високо!Когато те харесвам
Искам да те харесвам целия.
Със смръщените вежди, набразденото чело -
тях скулптор издъбал е с ледено длето.
Със погледа суров, и впиващ, и горещ,
Способен да превърне факла във изтляла свещ.
С белезите страшни – притчи за война,
Разказали победи в не една борба.
С мъжката осанка, с стъпките на вожд,
Пречупващи безщадно и стоманен нож.
С вените туптящи – живи коловози,
в бурени обрасли, вплетени във рози.
С ледените пръсти, които не предлагат рай,
Но приютили в себе си живот без край.
С лъвската ти гръд, с душата ти – дете,
Нежен шал от ласки тихичко плете...
С безброй лица-сезони – медено-отровни,
И зловещо-искрени, и приказно-лъжовни,
Но с едно сърце – и пристан, и заслон,
За скитника бездомен - и път, и храм и дом.
За птицата небе, за дявола пък ад,
Горчиво вино и злокобен град...
Такъв те искам – такъв какъвто си,
в замяна давам цяла себе си...
защото те харесвам – без „ако“, без „но“
без предрасъдъции мисли, свити на кълбо.
без тежки оправдания и сложни очертания...
Харесвам те без прения!
Харесвам тебе!
Целия!
