Иска ми се да мога да пиша за ежедневни неща, да създавам пространство за разговори на дребно. Така да си прочетеш нещо и то по никакъв начин да не те притисне да продължиш на саме със себе си разсъжденията по темата. Но някак все не ми се получава- тръгвам с идеята да композирам нещо "леко", да не кажа направо "във форма", "без излишни килограми" от драматизъм в проблемните зони, но не успявам. Все ми се говори за личното, финото, дълбокото,"в душата и в мрака".
В тази връзка ще кажа, че никак не обичам равносметките в края на годината, изпълват ме с много смесени ( полюсни ) чувства. Оставят ме с усещането, че съм имала сили за повече - независимо от какво естество.
Затова понякога предпочитам да ги използвам не толкова в ретроспективния им аспект- а за да подреждам пъзела пред себе си. В такива моменти "изваждам" на таблото наличностите, дефинирам липсите и решавам стратегически следващите няколко хода. Като игра на монополи - нужен е птичи поглед, бистър ум и няколко дръзки решения в ключов момент.
А ако междувременно в "играта" успяваш да се забавляваш искрено на случайностите и на липсата на такива, ако улавяш цветната точка в снежнобелия ден, ако се усмихваш, хвърляйки житейските зарове с вяра в това, което предстои - то тогава може би ще успееш да носиш достойно нелеката привилегия да откриваш частица от себе си във всичко, което те заобикаля и до което се докоснеш.
И "нека животът се учи от тебе да се пени и да тече".
П.С. Посвещавам на всички, които са изтеглили новогодишни късмети като: "благоденствие", "познанство" и "нова прическа". We rock, ah :D! :)
Ита
