Някой ден ще познавам всяко потрепване на клепачите ти докато спиш, защото ще съм се разбуждала загледана в тях хиляди пъти.
Някой ден ще усещам полутоновете от емоции в гласа ти, защото ще са ми служили за ориентир в тъмното много по-често от звездите.
Някой ден ще знам как разговаряш със себе си без думи и как надничайки тайно в душата ти да "подслушвам" тези разговори...
Но днес държа да те изучавам на малки глътки, както се отпива от любимо питие, докато играеш поредната партия шах със самия себе си...
Искам да те изграждам в съзнанието си като ребус, който се съставя в този момент по опорни точки. Искам да жунглираме с думите като циркови артисти, а за чувствата да обзавеждаме стаите си с памук, тишина и аромат от букетите, които "никога" няма да ми подариш...
Искам да гравитирам около силовото ти поле без то да се огъва.
Искам да се уморяваме взаимно в лабиринта от всичко вече видяно, но никога да не търсим с поглед изхода.
Искам да мога да вървя на цяло стъпало, когато си близо...Искам да съм, просто да бъда...
