Любов от стъкло

Имаха ли смисъл трепетите приземени,

крилата, свити на кълбо.

И всички наши спомени обезсолени

сега са сенки в празното легло.

Имаха ли смисъл думите изречени,

разголени в едно писмо.

И всички наши дни почернени,

заглъхнали мечти в тегло.

Имаха ли смисъл раните изсечени,

неспокойното наведено чело.

И всички наши погледи изпразнени,

тъга от паднало листо.

Защо?

Всичко.
...за една любов - стъкло…