Туп-туп-туп-туп-туп-туп...
Спомни за онези
моменти, в които си захранвал организма си единствено с емоция, изпълвайки от
край до край всяка милисекунда от времето си с мисли, с мечти, със сънища в
будно състояние...Ако изобщо този „транс” може да бъде определен като „будно
състояние”...
Спомни си за
погледa, благодарение на който умът ти доброволно делегира на един дъх всичките
си функции на сърцето...
Спомни си за километрите
разстояние, които си изминал кръстосвайки стаята си, "навлякъл " най-налудничавата усмивка, която си намерил в "гардероба"...
Спомни си за хиляди
думи, които си скривал в една неотронена дори въздишка, защото е било твърде
рано да бъдат изречени...
Спомни си за един
миг на нежно преминаване на нечии пръсти през косите ти...
Спомни си поне една фраза, която е била татуирана върху сърцето ти още докато е изричана...
Спомни си онези
две минути, прекарани на тъмно, озвучавани от оглушителния ритъм... на
сърцето...на сърцата...
Туп-туп-туп-туп-туп....
