И ако някога...

И ако днес от тук поискам да си тръгна,

шампанско в твоя чест ще гръмна!

Тук всяка стая на емоции тъмна-

със сол и пясък искам да е пълна!

Не бива пак към теб да се подхлъзна…

И ако днес от тук си тръгна,

погледа си от земята няма да извърна!

Всяка дума аз на срички ще ти върна…

Тъгата на ирония ще преобърна…

Студена свещ в най-силния й огън ще прегърна,

но на вратата ти отново няма никога да звънна…

И ако днес оттук си тръгна,

До последен дъх, напук на себе си- ще искам да се върна…

Толкова

Толкова фино- представете си стъкло, което се огъва…
Толкова разтегливо- като язовир, които непрекъснато се пълни, но не би могъл да прелее… да се освободи…
Толкова чисто- почти прозрачно… при все това носи толкова много цветове, като дъгата- едновременно може да видиш и тъмното и светлото…но трябва да си с „отворени очи” като слънца…и да вали…много…
Толкова изчистена архитектурна форма- уникален дизайн...творецът може да е само един…ни най-малко земен…злободневен…
Толкова красиво- като дума, изтръгната от дъното…и носи и смисъл, и дъх…
Толкова силно- че се троши и съединява едновременно… че пада и се изправя в един и същ момент…че губи всичко, за да намери себе си…
Толкова близко и така далечно- и никога не знаеш дали си го достигнал, дали си го покорил…то се захранва от неизвестното…
Толкова топло – вулкан от всичко вече видяно и преживяно!
Тупти!
По-бързо! По-бързо! По-бързо!
Но- не! Никой не може да му заповядва….
То... "е просто сърце!"